С нарастващата световна забрана за пластмаси, екологичните съдове за хранене, изработени от пшенични трици и слама, бързо набират популярност на международния пазар. Според данни на Fact.MR, глобалната...съдове за хранене от пшенична сламаПазарът достигна 86,5 милиона долара през 2025 г. и се очаква да надхвърли 347 милиона долара до 2035 г., което представлява годишен ръст от 14,9%.

Европа стана първият пазар, който въведе тази технология. Полската марка Biotrem, използващапшенични трицикато суровина, има годишен производствен капацитет от 15 милиона броя, а продуктите му вече се предлагат в над 40 страни, включително Германия, Франция и Великобритания. На музикалния фестивал Stella Polaris в Дания, ядливите му чинии бяха креативно използвани като кори за пица, а способността им да се разлагат естествено за 30 дни беше широко похвалена. Луксозни ресторанти в Германия и Франция дори го използват като...екологичен етикет, предлагайки уникални услуги, като например съчетаване на сладки и солени прибори за хранене с ястията им.

Северноамериканският пазар следва плътно, като ресторантите в няколко щата на САЩ преминават къмсъдове за хранене на основата на пшеницапоради забраните за пластмаса. Продукти от компании като Dongying Maiwodi в Китай се изнасят в 28 страни, получили са международни сертификати като LFGB и са станали доставчици на европейски и американски вериги ресторанти. Тези съдове за хранене могат да издържат на температури до 120℃, могат да се използват повторно повече от 10 пъти и предлагат икономическа ефективност, сравнима с традиционните пластмаси.

„От един тон пшенични трици могат да се направят 10 000 броя прибори за хранене, а цената на суровината е с 30% по-ниска от тази на оризовите люспи“, посочва Давид Вроблевски, ръководител на проекти в Biotrem. Той отбелязва, че широкото разпространение напроизводство на пшеницарегионите и бързото му разграждане го правят оптималната алтернатива на пластмасовите съдове за хранене. Експерти от индустрията прогнозират, че Азиатско-тихоокеанският регион ще се превърне в следващия двигател на растеж, а увеличеният производствен капацитет в основните страни производителки на пшеница, като Китай и Индия, ще доведе до допълнително понижаване на пазарните цени.